петък, 12 юни 2009 г.

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Минокенотавърът

Преди тридесет милиона години кентавър и минотавър се оженили. Родило им се минокенотавърче. Кръстили го Война.
Когато хората се появили, започнали да избиват минотаврите и кентаврите. Преди да стигнат до Война, родителите му го сложили в кубче лед и го замразили, за да го спасят.
След седемстотин хиляди години кубчето лед се стопило. Един ден българско дете на име Крум, го открило. Завело го в България. Когато двамата пораснали Крум станал хан, а Война – неговата дясна ръка.
Една нощ византийците нападнали България. Византийски войник изстрелял стрела и улучил Война. Той умрял. Но изведнъж стрелата се стопила и Война оживял. Крум се събудил и си рекъл:
- Ха, това е било само сън.
Дълги години след това Крум и Война живели и управлявали справедливо.
Александър Гаяр 3г клас

Великанът

Тази история се случила на място, наречено Грозновил. Там всичко било красиво, небето чисто, цветята ухаели прекрасно. Никога не валяло дъжд или сняг. Всичко било наред, докато не се появили хирозаврите. Те били страшни създания. Имали по три пръста и грозни лица. Живеели в мизерия в страна, наречена Хобовил. Там винаги валяло дъжд или сняг. Те искали да разрушат Грозновил. Целта им била да имат повече скъпоценности.
Враждували дълги години. Един ден дошъл великан. Той живеел в планината Соларис на връх Мусала. Започнал всеки месец да иска от двата народа да му дават жито, животни, храна и различни други неща. Иначе щял да ги унищожи. Народите били принудени да дават. Но запасите им започнали да привършват. Те обяснили на великана, че живеят в глад. Той поразмислил. Извинил се и започнал да изработва храната си честно. И войната между двата народа свършила. Те сключили примирие и заживели щастливо.
Борислав Димитров 3г клас

Кученцето

В една къща имаше кученце. То беше много малко. Казваше се Лора. Докато спешеq дойде непознат човек. Щом се събуди, Лора се скри зад майка си. Изведнъж човекът я вдигна нежно във въздуха. На нея й беше много интересно, защото можеше да види много неща, включително и майка си, която се намираше на другия край на стаята. На Лора й хареса и близна непознатия човек. Тогава той каза, че ще я вземе. Тя се сбогува с майка си. Човекът я зави с едно одеалце и я отнесе в колата си. Когато пристигнахаq Лора заспа, защото това беше един много дълъг и тежък ден за нея.На следващия месец й купиха каишка. Изведоха я за първи път на разходка. Беше зима. Валеше сняг, но Лора имаше топла дрешка. Щом й стана студено, тя затрепери. Стопанинът й я прибра в топлата къща. Тя легна пред печката да се стопли.Лора беше едно щастливо кученце. Когато порасне и тя ще си има малки кученца като нея.
Екатерина Величкова 3г клас

вторник, 9 юни 2009 г.

ЖЕНАТА Е ВСИЧКО

ПРИЕМИ ЖЕНАТА КАТО ВСИЧКО. ВСИЧКО, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА, КОЕТО НЕ ТИ СЕ СЛУЧВА; КОЕТО МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ И КОЕТО НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ.
ЦЯЛОТО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧРЕЗ ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ НА ЧОВЕШКИЯ РОД. ЕДНАТА ДЕЙСТВА С МОЩТА НА ФИЗИЧЕСКОТО СИ СЪЩЕСТВО, А ДРУГАТА – С МОЩТА НА ВЪТРЕШНОТО СИ ОБАЯНИЕ. А СЕГА, КОЕ Е ПО-СИЛНО? ЩОМ КАЗВАМЕ, ЧЕ НИ ОМЕКВАТ КРАКАТА ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ СИТУАЦИИ; ЩОМ НИ СПИРА ДЪХА ПРИ ОПРЕДЕЛЕНО ИЗЖИВЯВАНЕ И ИДВА СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ – ЗНАЧИ СИЛАТА НА ВЪТРЕШНОТО ОБАЯНИЕ Е НЕСЛОМИМА .
СПОРЕД ГЬОТЕ ЖЕНАТА Е ВЕНЕЦ НА ТВОРЕНИЕТО. ЕТО ЗАЩО СЪМ СЪГЛАСНА С МНЕНИЕТО НА МЪЖЕТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА НЕ Е КАТО ЧОВЕКА. ЧЕ ТЯ Е НЕГОВИЯТ ПОДАРЪК. ПОДАРЪКЪТ НЕ СИ ТИ, А НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОЗИ, ЗА КОГОТО Е. ЖЕНАТА Е НЕБЕ – НЕОБЯТНО И ДАЛЕЧНО И ТОЛКОВА БЛИЗКО, ТАКА ДОБРЕ СЕ ЧУВСТВАШ И ДАЖЕ НЕ УСЕЩАШ, ЧЕ СИ В НЕГО.
ЖЕНАТА НЕ САМО СЛАГА ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ СЪЩЕСТВОТО НА МЪЖА, НО В МНОГО СЛУЧАИ СЪСТАВЯ ЦЯЛОТО МУ СЪДЪРЖАНИЕ. ДОРИ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ МЪЖЪТ Е СБОР ОТ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА.

И така: Когато Бог създал човека, той бил сам. Станало му скучно и безцелно. Затова решил да помоли Бог. И се обърнал към него, като му казал, че има очи, а няма какво да гледа с тях, няма на какво да се любува с топлината на своята обич. Още недоизрекъл думите си и пред него сред полето разцъфтяла красива роза. По цял ден човекът и се наслаждавал, любувал и обгръщал с внимание. Но и това преминало. Отново се обърнал човекът с молба към Господ. Сега укорявал, че има уши, а няма какво да слуша с тях, на какво да се наслаждава и обгръща с любов заради нежни звуци. Още недоизрекъл думите си и славей запял в клоните край човека. По цял ден човекът се наслаждавал на красотата на розата и на нежната мелодия на славея. Обгръщал ги с топлина и възхищение. Не след дълго отново се обърнал човекът към Господ. Сега го молел да му даде приятел, който да споделя неговата топлина и обич, защото имал сърце, а нямало кой да му другарува. И веднага до него се погалило кучето. То следвало човека навсякъде и му било вярно.
След доста време сам Господ видял, че човекът не е съвършен и нещо му липсва. Замислил се какво да даде на човека. Още преди самият човек да се усети за своята недостатъчност и да се обърне с молба към Господ, Той вече намерил решение. Когато човекът погледнал нагоре към трона, където стоял Господ, на негово място видял красива, изящна, нежна и ослепителна ЖЕНА.
Оттогава насетне човекът вече нищо не поискал.

В долината на розите - Скобелево

















Моята прекрасна България - Кръстова гора