Днес беше рождения ден на Тигъра. Аз и Пух
решихме да му направим парти-изненада, но сами нямаше да успеем. За това
извикахме всички – Бухала, Йори, Заека, Прасчо, малкото кенгуру Ру и майка му.
Йори донесе украсата, Прасчо – тортата. Бухала написа голям постер “Честит
Рожден ден, Тигър!”. Заека донесе моркови, а Ру и майка му Кенга приготвиха
масата.
През
това време Тигъра обикаляше къщите им и ги търсеше. Най-накрая дойде в моята
къща, където беше партито. Малко преди да пристигне ние се скрихме. Тигъра
отвори вратата, светна лампите и всички изкрещяха: “Изненада!”
-
Честит Рожден ден, Тигър – каза
Пух, а след него и всички други.
Но според мен Тигър
не беше много щастлив и за това го попитах:
-
Защо не си весел както обикновено,
Тигър?
А той ми отговори:
- Всеки мой рожден ден е еднакъв. Искам нещо
различно. Да отида в друга приказка.
- Какво!? – казах аз. – Това е много странно.
Откъде ти хрумна!?
- Просто ми се ще да изживея някое ново
приключение извън стоакровата гора.
- И как смяташ да го направиш? – попитах го.
- След като детето, което чете книгата ни
заспи, да излезем от нея и да се прехвърлим за 30 минути в друга приказка.
- И в коя приказка искаш да отидеш?
- Ами в “Храброто петле” – отговори той.
- И защо точно там? – учудих се.
- Защото искам да помогна на Петлето. – заяви
Тигъра.
- Добре, ами другите? – загрижено попитах.
- Пух и Ру могат да дойдат. – рече той.
- Аз ще им кажа, а ти продължавай да се
забавляваш.
След партито всички освен мен, Пух, Тигър и
Ру си тръгнаха. Момчето, което четеше книгата н остави на нощното си
шкафче, а след това заспа.
Ние излязохме от приказката си и се
прехвърлихме в “Храброто петле”. Скрихме се в храстите и гледахме как лошия
крал взима подковата на магарето. След малко изскочихме и извикахме да върне
подковата на стария човек и магарето му. А кралят попита:
-
И как ще ме накарате?
Тигъра каза:
-
Аз ще те повозя на конче със
скачане.
Кралят
се зачуди, но не отказа.
-
Съгласен съм. Но след това искам нейната
гривна.
-
Коя? Моята? – учудих се аз и ясно
казах – Не, съжалявам, прекалено е скъпа.
-
Добре, – заяви кралят – тогава
неговия буркан с мед.
-
Но да го пазиш – отвърна Пух.
-
А от теб искам… - обърна се кралят
към Ру – ами …нищо.
-
Сега върни подковата! – настоях
аз.
-
Добре! – отговори небрежно кралят.
След като ни даде
подковата я върнахме на Петлето, което беше много благодарно.
-
Тигър, вземи си автограф от
Петлето и да се връщаме вкъщи.
Щом Тигър си взе
автографа от Петлето, се върнахме в нашата приказка. Мечтата му се беше
сбъднала.
-
Е, доволен ли си сега? – весело го
попитах аз.
-
Естествено, че да – щастливо
отговори той. – Никога няма да забравя този рожден ден.
Виктория Иванова Янчева –
12 години
