На добър час, IV а!

На добър час, IVа !

Това не е раздяла, а сбогуване,

сбогуване, но е до нови срещи.

Това е пожеланието за добруване,

за здраве, за приятелства горещи.

А  спомените ни са четиригодишни –

и весели, и смешни, и не чак...

И думи тук са може би излишни,

достатъчен е поглед, знак

и обещание, че ще се помним.

В далечен есенен и слънчев ден

дойдохте тук  усмихнати при мен.

В очите ви четях аз любопитство,

желание да опознаете света.

Намерихте тук радост и игри,

намерихте приятели добри

и много знания, и много смях-

дано се връщате в спомена при тях.

Помнете моето искрено послание:

Минало и бъдеще са само разстояния.

Нека вашите мечти са моите пожелания! 

                 С обич: Живка Кисьовска

Празнично

Жени – бъдете млади и щастливи,

с лица от пролетното слънце озарени,

усмихнати, доволни и красиви.

Не е тъй лесно да си майка и съпруга.

Ти дала си живот, поливала си

с нежност свойто цвете.

Природата отглежда своите подобно.

Красиви са, но има плевели, а има и бодли.

А билките са ароматни и полезни.

Дори горчиви и отровни,

с мярка пак са скъпи. – Да!

Тогава нека повече на билки да приличат

родените от Вас деца!

Грижовни да са, да не Ви боли.

Сърцето Ви да излекуват с думи благи

Да мокрят устните Ви с изворна вода.

Да ви поят с елексир на младостта

Да не залязва слънцето,

а значи любовта...

И тъй: - Бъдете здрави и честити

не ден, не два, а дълго

и вечни времена...

Петранка Ермакова

08.03.2010

# # #

Ще те изтрия с гумичката си,
сякаш си грешна дума в рая,
остатъците излишни ще изхвърля
и ще продължа уж да нехая.

Вятъра ще те върне
на малки прашинки мръсотия,
Ти!.. живота ми прашиш
и любов не мога да открия.

16.11.09
Силвена 11 А клас

Ти

Аз ще съм горчивия вкус по устните ти
аз ще съм и най-малката ти сълза,
аз ще съм и най-близо и далече,
и в ума ти тихо ще шептя.

Аз ще те докосвам,
само че с чужди ръце
и ти за друга ще мислиш,но
пак мен ще чувстваш по своето лице.

Аз ще те сътворя,
от най-ненужните неща!
И пак аз в изблик на ярост,
теб в себе си ще унищожа.

Аз ще съм съня ти
и твоя най-ужасен кошмар,
в мисъл за мен ще се утешаваш
и пак аз съм твоя господар.

Аз съм най-големия ти страх
-аз съм егоиста в теб,
аз изковах вътре
сърцето ти от лед.

И аз съм в теб,
сякаш сме едно,
в теб съм и нощ и ден,
но всъщност май истината е друга..
Tъжна!
Ти си в мен.

16.10.09
Силвена 11 А клас

Поезия

Поезията се чете между редовете,
всички читатели редовни знаят,
и не с очи, а с чувства,
словата се гадаят.

Поезията не е закон,
но е по-необходима,
тя е твоят вечен отдушник,
Пролет.Лято.Есен и Зима.

Поезията има всичко,
а никак не е алчна,
защото и на теб дава(дори и мъничко),
и най-богата си остава.

Поезията докосва,
сякаш с ръка като перце,
и носи блаженство и божественост(и прочие),
в твоето сърце.

Поезията е вечна,
заслужила своето безсмъртие-за разлика от нас!
Всяка поезия е човечна,
но тя няма смъртен час.

17.11.09
Силвена 11 А клас

Обява

Търси се някой да ме обича!
Не искам много-да ме боготвори,
да целува земята под нозете
и храм на сърцето ми да построи.
Нека да е искрен,да не се преструва,
роб на страста да е,
но и много пари да не струва..
Хм!Такъв май Любовта
скъпо ще иска да го извербува!

17.11.09
Силвена 11А клас

Киносалон за спомени

Спомените смесих с въображение
и в киносалона празен зачаках с напрежение,
машината изскърца-на екрана появи се:
"Грешка!Няма изображение!"

Отидох да надникна в машинарията стара
лентата със спомените наред,
дали пък някое болтче на болката нее издържало
и предало се е пред.

Чудя се и чудя грешката каква е
и за последно надничам-ето!Това е!
Мъничко червено парченце
кой ли го знае откъде е..
Машината е повредило и скромно червенее.

Чакай!Че как можах да забравя..
Вярно!Та то е от моето сърце,
имах го някога,ала изгубих го
парче по парче..

17.11.09
Силвена 11А клас

На моите ученици от 4в клас

Твърде бързо дните отминават,
сякаш имат орлови крила.
Спомени добри във нас остават,
(всеки спомен носи ми сълза).
Спомням си как си говорим
за нещата заедно, във хор.
Спомням си, че често спорим –
истината ражда се във спор.
Помня ви усмивките, очите,
вдигнати ръце, и смях, и шум,
отговори и въпроси – не мълчите –
весели, различни, с буден ум.

Искам да запомня всички, всичко…
Всеки поотделно да живей
в мислите ми. И боли мъничко,
че си тръгвате от мен.

Ето, вие вече сте големи.
И по-умни, по-разбрани, по-добри.
Времето от мене ще ви вземе,
ще ви прати другаде, уви!

Весели бъдете и играйте;
запазете детското у вас.
Повече мислете и мечтайте ;
знайте, че за всичко идва час.

Искам да запомня всички, всичко…
Нека да боли мъничко…
Ето, време ми е да призная,
че обичам ви! Това е!

май 2009 г.

Петя Ябълкарова