# # #

Ще те изтрия с гумичката си,
сякаш си грешна дума в рая,
остатъците излишни ще изхвърля
и ще продължа уж да нехая.

Вятъра ще те върне
на малки прашинки мръсотия,
Ти!.. живота ми прашиш
и любов не мога да открия.

16.11.09
Силвена 11 А клас

Ти

Аз ще съм горчивия вкус по устните ти
аз ще съм и най-малката ти сълза,
аз ще съм и най-близо и далече,
и в ума ти тихо ще шептя.

Аз ще те докосвам,
само че с чужди ръце
и ти за друга ще мислиш,но
пак мен ще чувстваш по своето лице.

Аз ще те сътворя,
от най-ненужните неща!
И пак аз в изблик на ярост,
теб в себе си ще унищожа.

Аз ще съм съня ти
и твоя най-ужасен кошмар,
в мисъл за мен ще се утешаваш
и пак аз съм твоя господар.

Аз съм най-големия ти страх
-аз съм егоиста в теб,
аз изковах вътре
сърцето ти от лед.

И аз съм в теб,
сякаш сме едно,
в теб съм и нощ и ден,
но всъщност май истината е друга..
Tъжна!
Ти си в мен.

16.10.09
Силвена 11 А клас

Поезия

Поезията се чете между редовете,
всички читатели редовни знаят,
и не с очи, а с чувства,
словата се гадаят.

Поезията не е закон,
но е по-необходима,
тя е твоят вечен отдушник,
Пролет.Лято.Есен и Зима.

Поезията има всичко,
а никак не е алчна,
защото и на теб дава(дори и мъничко),
и най-богата си остава.

Поезията докосва,
сякаш с ръка като перце,
и носи блаженство и божественост(и прочие),
в твоето сърце.

Поезията е вечна,
заслужила своето безсмъртие-за разлика от нас!
Всяка поезия е човечна,
но тя няма смъртен час.

17.11.09
Силвена 11 А клас