ДА ПОСТРЕЛЯМЕ С БОНД

КИНОМОНОЛОЗИ

В киното едва ли има по-популярен герой от Джеймс Бонд. Определено второкласният литературен текст на Ян Флеминг се оказа добра почва, върху която избуя цяла поредица от филми, с главен герой агент 007 – Бонд, Джеймс Бонд. Повече от четиридесет години на екрана се подвизава станалият емблематичен кинотип.
Натоварен със задачата да спасява света, този герой по нищо не прилича на батманите, супермените, спайдърмените и всякакви други “-мени”, не притежава свръхестествени способности – рентгеново зрение, способност да лети, невероятна бързина или сила, не е облечен във фантастични костюми.
Но въпреки това, Джеймс Бонд бързо става извънредно известен, филмите с него, по неофициални данни, досега са донесли на създателя му – продуцента Албърт Броколи над един милиард долара чиста печалба.
Бонд изпълнява мисии по земното кълбо (интересно би било да се проследи “географията” на “бондианата”), бори се със злодеи, намислили или да унищожат, или да подчинят целия свят. В тези си мисии неизменно се сблъсква с красавици, които попадат под въздействие на неустоимия му чар и падат в леглото му, след което започват да му помагат.
Освен чрез чара си, Джеймс Бонд успява и чрез неизброимите “джаджи”, които изготвя и му предлага Q. (Игран първоначално от Дезмънд Люелин, после от Джон Клийз, а в “Казино “Роял” и “Никога на казвай никога”, съответно от Джефри Уайлдън и Алек Маккъвън.)
По-долу ще стане дума не за най-различните фантастични пистолети, лазерни пушки, бластери и други от фантастичните филми, а за “нормалните” оръжия от филмите за Бонд*. Интересът ни е съсредоточен върху оръжието, което използва филмовият герой Бонд и техниките на стрелба, които показва, както и за тяхната еволюция от първите до последните (засега) филми.
В началото на първия филм ”Доктор Но”(1962 г.), специалистът оръжейник майор Бутройд убеждава Бонд да се откаже от 6,36-мм пистолет “Берета”, наричайки го “дамско оръжие”, съвсем не с пренебрежение – лекият спусък, малкото тегло, липсата на предпазител, действително се харесват на дамите. В романа на Флеминг, изборът на оръжие се обосновава по-подробно: ”От всичко, аз бих избрал “Валтер” ППК 7,65 мм. … А патрони за него може да се намерят във всяка част на света”.
Майорът е прав – 7,65-мм патрон “браунинг” няколко десетилетия е един от най-популярните. Майор Бутройд препоръчва на Бонд кобур “Бернс Мартин”, но тук явно Флеминг греши – “Бернс Мартин” произвеждат отлични кобури за много модели… освен за “Валтер”. Във филма Бонд получава модела 7,65 мм “Валтер” ППК, но в специално изпълнение – с цев пригодена за заглушител.
Изборът е повече от отличен – това е един от най-удачните образци на лично оръжие за ХХ век. Моделът ПП е пуснат от фирмата “Карл Валтер” в 1929 година. В 1931 година излиза и моделът ППК с тегло 568 грама, обща дължина 158 мм. Пистолетът работи на принципа на отката на свободния затвор, има удобна дръжка с ергономична форма, открито чукче, самовзводен спусков механизъм.
След войната копия на този пистолет се произвеждат в Турция, Унгария, Франция, САЩ. Схемата му е повторена и в руския ПМ. Пистолетът остава изключително популярен чак до края на 80-те години. Не че Бонд го прави известен, но благодарение на него, за пистолета научават даже тези, които не се интересуват от оръжие. 7,65 мм “Валтер” ППК става фирмен знак на агент 007 за дълго време. За 35 годишния юбилей на “бондианата”, фирмата “Валтер” пусна възспоменателна серия от 500 пистолета ППК със златни инкрустации, седефени чирени на дръжката и надпис “В служба на Нейно Величество”.
През деветдесетте ситуацията се промени. Джобният пистолет с калибър 7,65 мм стана анахронизъм. В “Златното око”(1995г.), бившият сътрудник на КГБ, сега вече “мутра” назидателно обяснява на Бонд : “Валтер” ППК. Само трима човека, които познавам, го ползват. Двама от тях убих лично”.
След две години във “Винаги ще има утре”, Бонд с охота взема в ръце новия 9-мм “Валтер” П99, с който се появява в “Един свят не стига” и “Не умирай днес”. Работата не е само в новата конструкция, но и в калибъра – срещу бронежилетките трябват по-мощни куршуми. Нали агентът с право да убива, трябва да поразява врага от раз.
Новият пистолет с калибър 9Х19 “Пара”, фирмата “Валтер” представи през 1996 година. От 1994 г. група конструктори под ръководството на Хорст Весп започна разработката на нов служебен пистолет с цел да го предложи на правоохранителните органи на ФРГ, а така също с възможност за използване и във въоръжените сили. В съответствие с изискванията личното оръжие да бъде максимално обтекаемо, пистолетът почти няма стърчащи детайли. Автоматиката и системата на заключване са по схемата “Браунинг Хай Пауър”, но застопоряването става чрез зацепване на патронника със затвора – кожух. Ударно-спусковият механизъм е ударников тип - без петле, с двойно действие и включва няколко степени на предпазване от неволен изстрел. Спусковият механизъм е събран в отделен корпус, който се вади от рамата при пълна разглобка. Неавтоматичен предпазител отсъства, подобно на австрийския “Глок”. Лостът за безопасно спускане на петлето е заменен с клавиш, поставен от лявата задна част на затвора-кожух. При натискане на клавиша възведената при зареждането игла се освобождава и се премества в предно безопасно положение. Ударно-спусковият механизъм има три положения.
- Първо положение: бойната пружина е напълно разтоварена, при
което изстрелът е възможен в режим на двойно действие, но за това е необходимо да се приложи усилие от порядъка на 4 кг., което се оказва добър предпазител.
- Второ положение: след зареждането на патрона в патронника
пистолетът се намира в бойно положение. Бойната пружина е леко натегната, за изстрел е необходимо да се приложи усилие от порядъка на 2 кг. За поставянето на пистолета в бойно състояние информира появата на игла с червен връх във вдлъбнатина в задната част на затвора, а за наличие на патрон в цевта информира леко издаденото удължено рамо на изхвъргача.
- Трето положение: бойната пружина е напълно натегната и следва
изстрел.
Пистолетът има рама с оригинална конструкция, изпълнена от намаляващ теглото и поемащ част от отката високоустойчив полимер, подсилен с фибро-стъкло. Ергономичната форма на ръкохватката е разработена от дизайнера Морини и представлява умело съчетание за ползване при спортни и служебни цели. За регулиране на размера на ръкохватката според ръката на стрелеца, задната й част е заменяема и окомплектовката на пистолета дава възможност за три размера. За по-добро сцепление с дланта ръкохватката има специфична назъбена повърхност, набраздена отпред. Уголемена за удобство при използване на ръкавици, спусъковата скоба е набраздена отпред и оформена за захващане на пистолета с две ръце. Предната част на рамата е пригодена за поставяне на лазерен прицел. Непълната разглобка е по обичайната схема, но за освобождаване на цевта се натиска надолу клавиш, разположен в средата на рамата. Бутонът за освобождаване на пълнителя е разположен от двете страни на спусъковата скоба.
Масата на пистолета е 630 г., общата дължина – 180 мм. Пистолетът е с пълнител за 16 патрона. Дулната енергия е 540 Дж. при 6.5 грамов куршум, а дулната скорост – 408 м/сек.
Бонд използва и револвери. В романа “Доктор Но”, оръжейникът му препоръчва “Смит Уесън Сентинел Еъруейт “ калибър .38 /9,65мм/. В края на романа (няма го във филма), Бонд праща иронична шифрограма: “ Моля да информирате оръжейника, относно неефективността на “Смит Уесън”-а срещу огнепръскачка.”
Явно като извинение, през 1973, вече в киното – “Да живееш и да умреш”, Бонд борави отлично с голямокалибрен “Смит Уесън”.
Във филма “От Русия с любов”(1963 г.) на Бонд връчват разглобяема “снайперска карабина” АР-7 – разглобените цев, затворен блок и пълнител, се побират в приклада. Гуменият задтилък, който е и амортизатор, служи за капак. Така тя може да се скрие в куфарче или под палто. Тази 5,6-мм АР-7 Бонд ще използва в още четири филма. Това е сериен образец и никога не е ползван от спецслужбите. Конструкцията е на Юджийн Стонер, изработена от фирмата “Армалайт” и не е снайперска пушка. На гражданския пазар се появява в 1959 година и е предназначена за патрон 22 калибър с периферно възпламеняване. “Армалайт” й дава името “Експлорър”. Карабината е с автоматика на принципа на свободния ход на затвора. Магазинът е за 8 патрона, при дължина на цевта 406,4 мм, теглото й е 1,25 кг. Мерните прибори са неподвижни мерник и мушка. На цевната кутия има жлебове за поставянето на оптически мерник. За Бонд, освен оптическия прицел има и инфрачервен мерник. Такива мерници в началото на шейсетте не са новост, но са относително редки. Единственото несъответствие във филма е, че изображението в такъв прицел е зеленикаво, а не червеникаво.
В “Живи светлини”(1987 г.) Бонд използва твърде екзотично изглеждаща пушка система “Булпап”, с правоъгълна ложа. Това е съвсем реално оръжие – става въпрос за .308 (7,62 х 51мм NATO) WA-2000 на фирмата “Валтер”. В онези години тази нова концепция за снайперско оръжие привлече вниманието, макар че така си и остана само прототип.
Бонд, в изпълнението на различни актьори демонстрира различни техники на владеене на оръжието. Разбира се, връх на наивността би било да се възприемат действията на “най-добрия таен агент на всички времена и народи” като отражение на реалната подготовка, получавана от сътрудниците на британското разузнаване или на другите британски спецслужби. Още повече, че стрелбата за тайния агент не е най-важното.
Обаче ефектната “кинаджийска” стрелба неизбежно взима нещо от действителността. Затова е интересно да се проследи как се променя техниката на стрелба на Джеймс Бонд през годините и при различните изпълнители, както и да се види доколко тези промени са отражение на реалните, практикувани в живота техники и начини на стрелба. Естествено, че няма да стане дума за подводните (”Операция ”Мълния”, 1965 г.) или космическите (”Мунрейкър”, 1979 г.) престрелки.
Най-добрият и класически Джеймс Бонд – Шон Конъри – си служи с пистолета доста волно, подсилвайки иронията на играта си. Пример за това са заставките на филмите “От Русия с любов”(1963 г.) и “Голдфингър” (1964 г.), където Бонд стреля с подскок, обръщане надясно и изнасяне на стрелящата ръка. Обаче може да се отбележи, че Конъри има свои стрелкови навици. От първите кадри на “Доктор Но”(1962 г.), неговият Бонд демонстрира явното си предпочитание към стрелбата с една ръка с повдигане на ръката на нивото на рамото или очите. По принцип това е традиционна техника, използвана за стрелба до 7-9 метра и известна с различни имена, едното от които е “вертикално повдигане”. Стрелецът фокусира мишената и започва да вдига оръжието нагоре Приблизително на половината път на ръката, или в последната четвърт, ръката е напълно изпъната и фиксирана в лакътя и китката, така, че цевта на пистолета е продължение на линията на ръката. Пръстът е на спусъка. Изпънатата ръка се повдига на нивото на очите, но погледът на стрелеца не е върху мушката, а (за разлика от широко рекламирания метод “флаш сайт”) е върху целта, при което и двете очи са отворени. Това е естествено – в стресова ситуация на близък бой, вниманието трябва да е съсредоточено върху източника на опасност, а не върху мерните прибори. Веднага след заемането на позата се произвежда изстрел.
Нерядко Бонд – Конъри се старае да се приведе или бързо да се отпусне на коляно – също напълно естествено при престрелка. Тази техника може да се види най-добре във филма “Операция “Мълния” в заставката или в сцената във вилата на Ларго. Впрочем, стреляйки в упор, Бонд не се затруднява с излишни движения и изпъвания на ръката. Тогава той стреля “от бедро”, и по-точно със сгъната в лакътя ръка (изстрелът срещу опонента в “Доктор Но” или престрелката в циганския табор в “От Русия с любов”).
В своя пети филм “Само ти живееш два пъти”(1967 г.) Бонд – Конъри, явно достатъчно тренирал, вече рядко вдига оръжието на нивото на очите. Тук той предпочита “ниските” позиции с бързо насочване на оръжието. Получава се нещо подобно на техниката “стрелба в точка”, разработена от офицера от шанхайската полиция Ф. Фейрбеън в двадесетте години и развита от американския лейтенант Р. Епългейт. И тук създателите на “бондианата” не са се отклонили от действителността – в годините на втората световна война именно Епългейт е обучавал на тази техника британските командоси. (Макар, че командорът (капитан трети ранг) от кралските ВМС Бонд никога не е бил командос).
Може да се отбележи, че носейки обикновено пистолета в презраменен кобур, Бонд рядко устройва трикове с бързото изваждане на оръжието – в опасни ситуации той предпочита предварително да го е извадил и да го държи готов. Един детайл – любимият “Валтер” ППК явно е малък за широката длан на Бонд – Конъри, защото му се налага дълбоко да промушва показалеца си в спусковата скоба и да натиска спусъка с втората фаланга на пръста, вместо с първата.
При стрелба на по-голямо разстояние и при наличие на време за подготовка, Бонд – Конъри заема удобна и устойчива позиция – например от коляно, с държане на пистолета с две ръце (стрелбата по машината – дракон в “Доктор Но”). Стойката напомня стрелба с пушка – лявата ръка се опира с лакът на коляното и поддържа изпънатата дясна стреляща ръка, както се държи ложа на дългоцевно оръжие.
В престрелката до резиденцията на Голдфингър (”Голдфингър”), Бонд използва бронираната врата на автомобила като щит и опора: с лявата ръка той се опира на нея за равновесие, а лакътя на дясната стреляща ръка е върху вратата. Преди всеки изстрел той се прицелва – явно Бонд е привърженик на точността.
Бонд – Конъри използва и подръчни средства – в “От Русия с любов” той удивително точно стреля със сигнален пистолет по варели с бензин, а в “Операция “Мълния”, лежейки на плажа от раз поразява противника с харпун.
Австралиецът Джон Лейзънби, изиграл Бонд само един път (”В тайните служби на Нейно величество” 1969 г.) и приличащ повече на комиксов герой, нежели на потомствен британски офицер, практически с нищо не обогатява засегнатата тема. Справедливостта изисква да отбележим, че авторите не са му дали възможността да ползва оръжие, ако не се счита “бобслея със стрелба” Единствената забележка е твърде силното дърпане на спусъка, което води до видимото “кълване” – клюмването на цевта надолу.
Най-“масовият” Бонд – англичанинът Роджър Мур (7 филма) - прави маниера на стрелба с лично оръжие такъв постоянен атрибут на 007, каквито са смокингът, играта на карти или водката с мартини. Каквото и да има в ръце – “Валтер” или тежкия “Смит-Уесън”, Бонд-Мур предпочита да стреля с изпъната ръка, прихваната под лакътя. В зависимост от обстановката, той повдига тази “конструкция” на височината на гърдите
( ”Шпионинът, който ме обичаше” 1977 г.) или на височината на погледа (при това прицелвайки се дълго и внимателно, както в “Да живееш и да умреш” 1973 г.) Даже в традиционната заставка на филма той стреля по горния начин – изобщо твърде популярен във филмите от онези години. Наистина, в “Мъжът със златния пистолет” 1974 г. или в “Октопуси” 1983 г., виждаме и стрелба с една ръка, почти от хълбок, но това е по-скоро по принуда – лявата ръка е заета.
Тимъти Далтън, изигра два бондфилма в края на осемдесетте години – “Живи светлини”1987 г. и “Лиценз за убийство” 1989 г. Там той демонстрира в редица епизоди техниката “Пълийс крауч” – линията на раменете е перпендикулярна на посоката на стрелба, двете ръце са изпънати напред и еднакво фиксирани в ставите, дланта на поддържащата ръка плътно обхваща стрелящата отпред и отдолу, главата е наклонена напред, стрелецът е с леко присвити колене, корпусът е наклонен напред.
Впрочем, в “скоротечните” схватки Бонд стреля инстинктивно, “както дойде”. В заставките на “Лиценз за убийство” и “Живи светлини”, Далтън изпълнява познатата техника с вертикално повдигане с извъртане вдясно, но техниката е доста украсена и “хореографирана” и затова неправдоподобна (някакъв балетен вариант на стойката Феърбеън) - пистолетът е в изпънатата на височината на рамото ръка, краката са “танцувално” разкрачени, а лявата ръка е балетно изпъната хоризонтално встрани, с тази разлика, че в първия филм пистолетът е на равнището на очите, а във втория – на височината на гърдите.
Ирландецът Пиърс Броснън окончателно “американизира” британеца Бонд. Той “научи” героя си на характерната и привична за американското кино техника на стрелба – стойката Уивър.
Разработена от бившия шериф Джек Уивър през 1958 година, тази техника е основна в обучението по стрелба на полицаите и агентите на ФБР. Стрелковата стойка Уивър има някои особености, които трябва да се спазват, за да функционира тя точно и правилно: Левият крак е изнесен леко напред. Лявото рамо също; Коленете са изпънати докрай, може обаче да бъдат леко сгънати. Краката са разкрачени и стъпили здраво; От рамото дясната ръка с оръжието се изтласква напред; Ръката се сгъва малко – 5-10°; Дръжката на пистолета се обхваща здраво с дясната ръка; Десният показалец може се движи свободно; Лявата ръка обхваща пръстите на дясната, лежащи около дръжката; Лявата длан е встрани – не попада под дясната; Левият показалец е поставен върху скобата на спусъка. Може да лежи и върху средния пръст на дясната ръка. Десният палец е изпънат хоризонтално. Левият палец лежи върху десния; Лявата ръка тегли назад, при което е сгъната надолу – 30-40° и лакътят пази диафрагмата; Главата е наклонена леко надясно за да се вижда мушката с дясното око.
Когато стреля с една ръка, Бонд – Броснън се придържа към стандарта. В “Златното око” 1995 г. в сцената на гробището за паметници, той стреля от ефектната спортна стойка – с рамо към целта с изпъната стреляща ръка.
Броснън използва техниката Уивър и във филмите “Винаги ще има утре” 1997 г, “Един свят не стига” 1999 г., “Не умирай днес” 2002 г. – холивудската школа си казва думата – той стреля с две ръце, както с “Валтер” ППК, така и с новия “Валтер” П99. Прави впечатление обаче, че когато стреля с “Хеклер и Кох” МП5, Броснън го прави с една ръка. Конъри все пак придържаше картечния пистолет с лявата ръка – да си спомним престрелката в пещерата в “Никога не казвай никога” 1983 г.
Въобще Бонд постоянно пренебрегва прикладването. Дали ще стреля с ловджийска пушка – Конъри, “Огнено кълбо” 1965г.; или с нещо друго – “Стърлинг” – Лейзънби, “В тайните служби на Нейно величество” 1969 г; Мур, “Шпионинът, който ме обичаше” 1977 г.; “АКМ” – Далтън, “Живи светлини” 1987 г.; “АКС-74У”, Броснън, “Златното око” 1995 г.; МР5 –
“Винаги ще има утре” 1997, Броснън, МР5А1 – “Един свят не стига” 1999, Броснън, “Не умирай днес” 2002, супершпионинът прибягва до стрелбата от хълбок или от пояс, или пък до стрелбата с една ръка. Но това е все пак автоматично оръжие и прецизна стрелба е изключена, пък и използването на картечни пистолети или автомати става все в свръхдинамични престрелки, където е важна подавляващата стрелба.
Даниел Крейг като новия изпълнител на Бонд, пък въвежда в “Казино Роял” (“Casino Royale” МАРТИН КЕМБЪЛ. Даниел Крейг, Ева Грийн, Мадс Микелсен) твърде небрежната стрелба – почти без стил или без каквато и да е определена стрелкова стойка. Прави впечатление агресивният хват на пистолетната дръжка – с дълбоко в дланта, плътно захващане. Наблюдават се определени елементи от “македонската стрелба”, с протегната право напред ръка, с бързо придвижване по директрисата на изстрела, с бърза стрелба. Във филма липсва традиционната заставка, където, при другите филми, обикновено Бонд стреляше, и където много ясно се наблюдаваха по-горе описаните стрелкови стойки.
Предполагам, че това е така, защото това е филмът с първото появяване на героя, с първата задача на Бонд.
Обаче в „Спектър на утехата”(2008г.)(“Quantum of Solace” МАРК ФОРСТЪР. Даниел Крейг, Олга Куриленко, Матйо Маларик) не се вижда някаква промяна към „попадане” в детерминиран стил на стрелба.
Очакваме през 2011 новия Бонд 23 на Сам Мендес. Ще видим!

--------------------------------------------------------------
* До 2009 година са излезли 24 филма, от които “КАЗИНО “РОЯЛ” 1967, “Casino Royale” ВАЛ ГЕСТ, КЕН ХЮЗ, ДЖ. ХЮСТЪН. Дейвид Нивън, Урсула Андерс, Уди Алън, Орсън Уелс и “НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА” 1983, “Never say never again” ЪРВИНГ КЪРШНЪР. Шон Конъри, Ким Бейсинджър, Клаус-Мария Брандауер, не са продукции на Албърт Броколи, затова не влизат в официалния списък на бондфилмите. – Бел. авт.