Като на кино

Петер Митев

 

Мъжът се прибира от работа, влиза в къщата си – няма никой. Жена му и двете деца са тръгнали предния ден да гостуват на родителите му, които са в друг град, а той е останал, заради важна среща, утре сутринта ще пътува и той. Предвкусва както удоволствието от предстоящото прекарване на уикенда сред природата – риболов с баща си, така и удоволствието от това, че тази вечер ще бъде най-после от девет месеца сам в къщи – ще си поръча нездравословна храна, ще пие бира на дивана пред телевизора, ще се разхожда по тениска, и ще си вдига краката на масичката.

Включва телевизора – по него някаква жена говори. Отива в банята, пуска водата да пълни ваната, поръчва си по телефона пица с много неща за по-късно, отваря си една бира. С бирата отива в банята, влиза във ваната – през главата му минава днешния работен ден – лекето в службата – некадърен и подлец, новата от счетоводния отдел – готина, но нищо повече, постепенно всичко това изчезва, отива си с нахлуващото отпускане, мислите му стават все по-лениви, отпива от бирата, обляга глава на ръба на ваната, минава му мисълта, да не заспи – едва дочува от телевизора за извънредно пряко включване от някакъв репортер, който почва възбудено да говори и дава думата на полицейски капитан от отдел убийства. Капитанът с професионално хладнокръвие, казва за зверско убийство преди двайсет минути в някакъв апартамент – две жени и едно дванайсетгодишно дете са жестоко умъртвени – застреляни и накълцани с огромен нож. Свидетели има, по техните показания  полицията вече има заподозрян, преследването му вероятно приключва, специалният отряд е готов в рамките на минути да задържи заподозрения.

Точно когато репортажът прекъсва, на вратата се звъни продължително и настойчиво. Звънецът изтръгва мъжа, който е почти задрямал от унеса. Той става, подава глава от банята и извиква, че ей сега идва, навлича бледобежов халат и зашляпва с боси крака към вратата. Пак се звъни, още по-настойчиво. Мъжът се приближава до вратата и пита кой е, като надниква през шпионката. Вижда млад мъж със зелено яке, вълнена скиорска шапка, младежът казва, че носи поръчаната пица. Мъжът отваря вратата. На прага младият мъж с картонена кутия в ръцете пита за номера на къщата и като го чува казва, че всичко е наред – ето поръчната пица.

И пита може ли да влезнат вътре, защото навън е студено. Мъжът се съгласява, още повече, че е мокър, само по халат, а навън наистина е студено, пък и лампата над вратата не работи – кога е изгоряла?

Двамата са в антрето, мъжът взема кутията, занася я в хола, понечва да я сложи на масичката, после се сеща, че е по-добре да я остави на кухненския плот. Оставя я – наистина през картона се е просмукала мазнина. Докато се суети, по телевизора отново показват предишния репортер – мъжът вижда как  репортерът, с черен шлифер е тикнал микрофон пред лицето на някакъв мустакат човек – очевидно полицай, с каска, бронежилетка и пушка помпа в ръце, който предъвквайки думите обяснява, че всеки момент неговите момчета ще атакуват. Като премества поглед от екрана мъжът вижда, че разносвачът на пици е пристъпил в хола, източил врат и напрегнато гледа телевизора. Лицето му е бледо, с нездрав тен, носът пъпчив, устните тънки и стиснати, а очите му воднистосини, малки, дълбоко хлътнали. Изпод шапката му се подава кичур мазна коса, която се завива край ушите. Мъжът посяга към масата, където са ключовете от колата и портфейлът. Движението му стресва младежа и той почти подскача. Мъжът взима портфейла, изважда две банкноти и му ги подава. Онзи ги поема, ръцете му треперят, пръстите му са нервни, с изгризани нокти. Докато ги прибира в задния джоб на дънките, мъжът вижда две големи кафеви петна на якето на младежа, както и многобройни кафеви пръски по десния ръкав. Вдига поглед, очите на младежа го отбягват и той започва да отстъпва назад към вратата, мъжът остава неподвижен, струйка вода се стича по врата му, понечва да каже нещо, но онзи вече му е обърнал гръб и хванал топката на вратата. Изведнъж мъжът си спомня, че не е видял на улицата нито мотор, с който да е дошъл разносвачът, нито кола.

В момента, когато мъжът се кани да попита нещо, си дава сметка за две неща – абсолютно е беззащитен и под якето на кръста на младежа ясно се забелязна някаква издутина.

Страх сковава мъжа. Ала в този момент, разносвачът свил глава между раменете, отваря вратата и излиза навън, внезапен порив на вятъра я тръшва и ключалката успокоително изщраква. Вълна от огромно облекчение залива мъжа.

И тъкмо когато тръгва към телефона, на вратата се позвънява. Мъжът се стряска, по телевизора тръгва пряк репортаж от полицейската акция. Звъненето не престава.

Мъжът се оглежда, вижда до вратата сака със стиковете за голф. Грабва първия попаднал му под ръка, стисва здраво дръжката. Рязко отваря вратата, изскача на площадката с високо вдигнат, готов за удар стик и се вцепенява, защото пред очите му, буквално в носа му опира огромна цев на пушка. Някъде зад нея се вижда лице на което се открояват чифт мустаци.

Ярка светлина почти го ослепява, викове, по-точно команди да легне на земята, да пусне стика, да не мърда, го объркват, той продължава да стои на площадката – по халат, с мокра коса, с високо вдигнат стик готов за удар, вратата зад него зее отворена и откъм хола се чува гласът на репортера, който съобщава, че буквално преди минута операцията по задържането е завършила – заподозреният е оказал съпротива, затова полицията е открила огън – заподозреният е мъртъв, очаква се изявление на капитана от отдел убийства. Репортажът свършва, започва някаква реклама за туристически круиз из Средиземноморието.

Мъжът продължава да стои, по лицето му пробягват червени и сини светлини от полицейските коли, очите му вече забелязват безброй подробности – две стъпала по-ниско четирима полицаи са насочили автомати, на тротоара, заобиколен от други полицаи, разносвачът на пици съблича якето си, подава го на един от тях и остава по бронежилетка, на кръста му се вижда кобур с пистолет, двайсетина метра по-нататък телевизионен репортер с черен шлифер стиска с две ръце микрофон, зад рамото му оператор е насочил камерата насам.

Студена тръпка минава като удар с камшик по гърба на мъжа, той примигва нервно,  и сякаш от самòсебе си, напълно самостоятелно, ръката със стика се отпуска, но някак недопустимо бързо, неправилно бързо. Десният крак на мъжа се подхлъзва на мократа площадка и той залитва, а очите му с фотографска точност регистрират как едновременно от четирите цеви на автоматите и от огромното дуло на пушката избухват дълги огнени езици.