Дъжд I
Петер МитевДействащи лица:
1
и
2
Около 21.45 часа e.
1. Казвам ти, че е късно!
2. А пък аз ти казвам, че сега е моментът!
1. Искаш да кажеш, че…
2. Точно така.
1. Тоест …
2. Да, нали това ти казвам!
1. Не съм сигурен, дали не е късно.
2. Нали ти казвам – не е!
1. Така ми казваше и миналия път, когато…
2. Миналият път ти беше болен, не помниш ли, непрекъснато се оплакваше,
че те боли гърба…
1. Гърлото.
2. Какво?
1. Болеше ме гърлото!
2. Какво гърло?
1. Моето гърло. Болеше ме гърлото и не се оплаквах, просто ме болеше
гърлото и ти казах…
2. Кога те болеше гърлото? Преди или след като те заболя гърбът?
1. Не ме е болял гърбът! Мене гърбът не ме боли, имам много здрав гръб.
Виждал съм хора, които имат слаби, превити и доста некрасиви гърбове.
При мене не е така, аз…
2. /прекъсва го/ “Красиви гърбове”? Какво искаш да кажеш с това?
1. Некрасиви.
2. Какво?
1. Некрасиви гърбове. Има хора с некрасиви гърбове.
2. Какво общо има това с болното ти гърло!
1. Няма нищо общо! Болеше ме гърлото и трябваше да си правя инхалации
и гаргари…
2. /язвително/ Да, бе и от това ти мина гърбът?
Пауза
1. Мина ми гърлото.
2. Значи си лекуваше гърба, а пък ти мина гърлото и така разбра, че
всъщност те е болял не гърба, а гърлото и затова закъсня?
1. Не съм закъснявал!
2. О, закъсня и още как!
1. Не съм закъснявал!
2. Май ще завали!
1. Не съм закъснявал!
2. Имаш ли чадър?
1. Нямам!
2. Ами ако завали и ни намокри защото нямаш чадър и пак те заболи
гърба?
1. Гърлото!
2. Какво?
1. Може да ме заболи гърлото!
2. И тогава какво ще правиш? Пак ли ще закъснееш ?
1. Не съм закъснявал!
2. Заваля.
Пауза
1. Малко.
2. Имаш ли чадър?
1. И да съм закъснял, макар, че твърдя, че не съм, то е било малко.
2. Ще ни намокри!
1. Малко.
2. Как малко, ти нямаш чадър, аз също. Усилва се.
1. Съвсем малко – не повече от минута-две!
2. Да отидем под онова дърво!
Пауза
1. Късно е.
2. Аз пък ти казвам, че сега е моментът!
1. Искаш да кажеш, че…
1. Точно така.
1. Тоест…
2. Да, нали това ти казвам!
1. Добре, тръгвам!
2. Оттук ще виждам добре!
1. Да.
2. Миналият път малко избърза…
1. Нали каза, че съм закъснял.
2. Избърза, когато излизаше.
1. Не е вярно, вървях, както вървя винаги.
2. Както когато те боли гърбът.
1. Както вървя винаги. И не ме е болял гърбът, а гърлото! Запомни,
гърлото.
2. И ти запомни – не бързай.
1. Знам. И ти няма да е зле да запомниш, че ще се преместя от това
проклето дърво когато си излязъл.
2. Да. Е, аз да вървя…
/ 2 излиза, 1 остава. Затъмнение./
/Осветление. 2 се връща./
2. Май ще вали цялата нощ.
1. Сигурно.
2. И в предишния град валеше, помниш ли?
1. Не.
2. Валеше, но нямаше дърво толкова близо.
1. Май някакви хора идват насам.
2. Да.
/Пауза/
1. Двама старци. Не ни видяха.
2. Не бъди толкова сигурен.
1. И двамата бяха с очила, тъмно е, вали дъжд, освен това гледаха само
дакела си.
2. Да. Добре.
1. Добре.
2. Ето. Не забравяй да го изхвърлиш в канала извън града.
1. Да. Разбира се.
2. Ами...
1. Как мина?
2. Защо питаш?
1. Никога не ми казваш.
2. Защо да ти казвам?
1. Заедно сме, интересувам се.Толкова пъти сме били двамата…
2. Десет.
1. Какво?
2. Десет пъти сме били заедно. Преди бях с друг.
1. Как мина?
2. Това е линейката.
1. Да.
2. Тръгвам.
1. Разбира се. Ще изчакам журналистите. Те пристигат първи.
2. Както винаги.
1. Да. /Пауза/
Жена му?
2. Не знам, явно е разбрала, когато е влязла в библиотеката.
1. Там ли?
2. Там.
Тръгвам!
1. Гърбът ми е мокър.
2. Ако те заболи гърлото...
1. Ако ме заболи гърбът…
2. Няма.
/Дъждът се усилва. Завеса/
Дъжд II
Дъжд II
Действащи лица:
1
и
2
Около 21.45 часа е.
1. Казвам ти, че е късно!
2. А пък аз ти казвам, че сега е моментът!
1. Искаш да кажеш, че…
2. Точно така.
1. Тоест …
2. Да, нали това ти казвам!
1. Не съм сигурен, дали не е късно.
2. Нали ти казвам – не е!
1. Така ми казваше и миналия път, когато…
2. Миналият път ти беше болен, не помниш ли, непрекъснато се оплакваше, че те боли гърба…
1. Гърлото.
2. Какво?
1. Болеше ме гърлото!
2. Какво гърло?
1. Моето гърло. Болеше ме гърлото и не се оплаквах, просто ме болеше гърлото и ти казах…
2. Кога те болеше гърлото? Преди или след като те заболя гърбът?
1. Не ме е болял гърбът! Мене гърбът не ме боли, имам много здрав гръб. Виждал съм хора, които имат слаби, превити и доста некрасиви гърбове. При мене не е така, аз…
2. /прекъсва го/ “Красиви гърбове”? Какво искаш да кажеш с това?
1. Некрасиви.
2. Какво?
1. Некрасиви гърбове. Има хора с некрасиви гърбове.
2. Какво общо има това с болното ти гърло!
1. Няма нищо общо! Болеше ме гърлото и трябваше да си правя инхалации и гаргари…
2. /язвително/ Да, бе и от това ти мина гърбът?
Пауза
1. Мина ми гърлото.
2. Значи си лекуваше гърба, а пък ти мина гърлото, и така разбра, че всъщност те е болял не гърба, а гърлото и затова закъсня?
1. Не съм закъснял!
2. О, закъсня и още как!
1. Не съм закъснявал!
2. Май ще завали!
1. Не съм закъснявал!
2. Имаш ли чадър?
1. Нямам!
2. Ами ако завали и ни намокри, защото нямаш чадър и пак те заболи гърба?
1. Гърлото!
2. Какво?
1. Може да ме заболи гърлото!
2. И тогава какво ще правиш? Пак ли ще закъснееш ?
1. Не съм закъснявал!
2. Заваля.
Пауза
1. Малко.
2. Имаш ли чадър?
1. И да съм закъснял, макар, че твърдя, че не съм, то е било малко.
2. Ще ни намокри!
1. Малко.
2. Как малко, ти нямаш чадър, аз също. Усилва се.
1. Съвсем малко – не повече от минута-две!
2. Да отидем под онова дърво!
Пауза
1. Под дърветата дъждът вали два пъти.
2. Какво?
1. Късно е.
2. Аз пък ти казвам, че сега е моментът!
1. Искаш да кажеш, че…
2. Точно така.
1. Тоест…
2. Мислил ли си какво става с думите, изречени под дъжда? Дали водата ги измива като от комикс и те се стичат в шахтата?
1. Да, нали това ти казвам! Обичам те! /Целува я, целуват се/
Косата ти е мокра!
2. И гърбът ми е мокър!
1. Имаш красив гръб.
2. Нямам чадър!
1. И аз нямам чадър.
2. Ако те заболи гърлото…
1. Няма.
/Дъждът се усилва. Завеса/
Няма коментари:
Публикуване на коментар