Поезия

Поезията се чете между редовете,
всички читатели редовни знаят,
и не с очи, а с чувства,
словата се гадаят.

Поезията не е закон,
но е по-необходима,
тя е твоят вечен отдушник,
Пролет.Лято.Есен и Зима.

Поезията има всичко,
а никак не е алчна,
защото и на теб дава(дори и мъничко),
и най-богата си остава.

Поезията докосва,
сякаш с ръка като перце,
и носи блаженство и божественост(и прочие),
в твоето сърце.

Поезията е вечна,
заслужила своето безсмъртие-за разлика от нас!
Всяка поезия е човечна,
но тя няма смъртен час.

17.11.09
Силвена 11 А клас