ЖАЛКО

КИНОМОНОЛОЗИ

Сюжетът на „Аватар” е черпен (явно защо премълчавано) с пълни шепи от „Наричай ме Джо” 1957г. на Пол Андерсън, “Светът се нарича дъбрава” 1976 г. на Урсула Ле Гуин, „Неукротимата планета” 1960г. на Хари Харисън, „Танцуващият с вълци” на Кевин Костнър, „Последния самурай”, малко „Шогун” (за тези, които го помнят) и историята за Покахонтас.
Толкова за сюжета – ясно е за какво е филмът и как ще завърши.
За тезата и идеите във филма – може би друг път (Впрочем, едва ли някога! Вече не е политически коректно да се говори за ренегатството като морална позиция. Не за друго, а защото клетвоотстъпничеството, предателството вече са нормален modus vivendi и ако останеш верен на расата, каузата, рода, нацията, клетвата, то ти подлежиш на критика, морално охулване. Виж, ако ги предадеш – е тогава ставаш обект на похвала, възхвала, нещо повече – пример за подражание. Което може би е генералния месидж на филма).
Друго ще кажа – има филми, които задължително трябва да се гледат – като културно явление.
“Пристигането на влака” на братя Люмиер е било задължително за времето си – защото е показвало какво въобще е това – влакът идва директно към нас – докъде е стигнала технологията!, или първия цветен филм през 30-те години, който също си е заслужавал гледането, въпреки спорните си художествени качества.
А също и „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс, който преосмисли киноразказа и показа, че и екранът може да бъде едновременно и сетивен, и интелектуален обект /медия.
“Междузвездни войни”(разбира се-първите по заснемане три филма), беше основа за цяло едно поколение и е задължителен за гледане, защото представлява попкултурен пласт, който иначе минава край вас неразбираем. Или “Властелинът на пръстените” – филм, който стана дефиниция за фентъзи-киното въобще (преди него почти нямаше читаво снимано фентъзи – само обилие от трашове, плюс разни детски приказки).
Та... „Аватар” е необходимо да се изгледа - дори ако на вас, както на мен, не са ви първа любов преливащите от компютърно генерирани образи 170-минутни клипове или синекожите котконегроидохора.
И, разбира се, трябва да се гледа в 3D версията – в 2D филмът няма как да ви хареса – ще си задействате мозъка и ще започнете да мислите.
За препоръчване е да го гледате в зала с колкото може по-голям екран, за да се размажете от мащабите. Когато зрителите в салона видяха това 3D великолепие, на мига млъкнаха и седяха 3 часа, без да отлепят поглед от екрана.
И колкото и да не допада на читателите констатацията – този факт говори нещо.
Основно за нивото на публиката (тя едва ли е чела Пол Андерсън, Хари Харисън, Урсула Льогуин, за да разбере, че филмът е всъщност чалга), но това е друг въпрос.
Жалко за Камерън! (всъщност, симптомите се видяха още в кретенско-домакинско-сантименталния „Титаник”)