На моите ученици от 4в клас

Твърде бързо дните отминават,
сякаш имат орлови крила.
Спомени добри във нас остават,
(всеки спомен носи ми сълза).
Спомням си как си говорим
за нещата заедно, във хор.
Спомням си, че често спорим –
истината ражда се във спор.
Помня ви усмивките, очите,
вдигнати ръце, и смях, и шум,
отговори и въпроси – не мълчите –
весели, различни, с буден ум.

Искам да запомня всички, всичко…
Всеки поотделно да живей
в мислите ми. И боли мъничко,
че си тръгвате от мен.

Ето, вие вече сте големи.
И по-умни, по-разбрани, по-добри.
Времето от мене ще ви вземе,
ще ви прати другаде, уви!

Весели бъдете и играйте;
запазете детското у вас.
Повече мислете и мечтайте ;
знайте, че за всичко идва час.

Искам да запомня всички, всичко…
Нека да боли мъничко…
Ето, време ми е да призная,
че обичам ви! Това е!

май 2009 г.

Петя Ябълкарова