ЖЕНАТА Е ВСИЧКО

ПРИЕМИ ЖЕНАТА КАТО ВСИЧКО. ВСИЧКО, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА, КОЕТО НЕ ТИ СЕ СЛУЧВА; КОЕТО МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ И КОЕТО НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ.
ЦЯЛОТО СЕ ИЗРАЗЯВА ЧРЕЗ ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ НА ЧОВЕШКИЯ РОД. ЕДНАТА ДЕЙСТВА С МОЩТА НА ФИЗИЧЕСКОТО СИ СЪЩЕСТВО, А ДРУГАТА – С МОЩТА НА ВЪТРЕШНОТО СИ ОБАЯНИЕ. А СЕГА, КОЕ Е ПО-СИЛНО? ЩОМ КАЗВАМЕ, ЧЕ НИ ОМЕКВАТ КРАКАТА ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ СИТУАЦИИ; ЩОМ НИ СПИРА ДЪХА ПРИ ОПРЕДЕЛЕНО ИЗЖИВЯВАНЕ И ИДВА СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ – ЗНАЧИ СИЛАТА НА ВЪТРЕШНОТО ОБАЯНИЕ Е НЕСЛОМИМА .
СПОРЕД ГЬОТЕ ЖЕНАТА Е ВЕНЕЦ НА ТВОРЕНИЕТО. ЕТО ЗАЩО СЪМ СЪГЛАСНА С МНЕНИЕТО НА МЪЖЕТЕ, ЧЕ ЖЕНАТА НЕ Е КАТО ЧОВЕКА. ЧЕ ТЯ Е НЕГОВИЯТ ПОДАРЪК. ПОДАРЪКЪТ НЕ СИ ТИ, А НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОЗИ, ЗА КОГОТО Е. ЖЕНАТА Е НЕБЕ – НЕОБЯТНО И ДАЛЕЧНО И ТОЛКОВА БЛИЗКО, ТАКА ДОБРЕ СЕ ЧУВСТВАШ И ДАЖЕ НЕ УСЕЩАШ, ЧЕ СИ В НЕГО.
ЖЕНАТА НЕ САМО СЛАГА ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ СЪЩЕСТВОТО НА МЪЖА, НО В МНОГО СЛУЧАИ СЪСТАВЯ ЦЯЛОТО МУ СЪДЪРЖАНИЕ. ДОРИ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ МЪЖЪТ Е СБОР ОТ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА.

И така: Когато Бог създал човека, той бил сам. Станало му скучно и безцелно. Затова решил да помоли Бог. И се обърнал към него, като му казал, че има очи, а няма какво да гледа с тях, няма на какво да се любува с топлината на своята обич. Още недоизрекъл думите си и пред него сред полето разцъфтяла красива роза. По цял ден човекът и се наслаждавал, любувал и обгръщал с внимание. Но и това преминало. Отново се обърнал човекът с молба към Господ. Сега укорявал, че има уши, а няма какво да слуша с тях, на какво да се наслаждава и обгръща с любов заради нежни звуци. Още недоизрекъл думите си и славей запял в клоните край човека. По цял ден човекът се наслаждавал на красотата на розата и на нежната мелодия на славея. Обгръщал ги с топлина и възхищение. Не след дълго отново се обърнал човекът към Господ. Сега го молел да му даде приятел, който да споделя неговата топлина и обич, защото имал сърце, а нямало кой да му другарува. И веднага до него се погалило кучето. То следвало човека навсякъде и му било вярно.
След доста време сам Господ видял, че човекът не е съвършен и нещо му липсва. Замислил се какво да даде на човека. Още преди самият човек да се усети за своята недостатъчност и да се обърне с молба към Господ, Той вече намерил решение. Когато човекът погледнал нагоре към трона, където стоял Господ, на негово място видял красива, изящна, нежна и ослепителна ЖЕНА.
Оттогава насетне човекът вече нищо не поискал.